Референдумът за еврото – конституционен анализ и обществени импликации

Напоследък наблюдаваме интензивен обществен дебат относно предложението на президента Румен Радев за провеждане на национален референдум с въпроса: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?". Тази инициатива предизвика противоречива реакция както сред политическите среди, така и сред юридическата общност. В този текст ще разгледаме конституционните аспекти на това предложение и ще изложим аргументирана позиция по въпроса.

Конституционна и законова рамка

Съгласно чл. 84, т. 5 от Конституцията, само Народното събрание може да приеме решение за провеждане на национален референдум. Президентът може да предложи такъв и да определи датата, но не може самостоятелно да го разпореди.

Законът за прякото участие на гражданите също ограничава въпросите, които могат да бъдат подложени на допитване.

Международноправни ангажименти и ограничения

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, международните договори с ратификация имат предимство пред националното законодателство. България вече е поела задължение да въведе еврото с договора за присъединяване към ЕС. Това задължение не подлежи на избор чрез референдум.

Практиката на Конституционния съд

С Решение № 3 от 2024 г., Конституционният съд обяви подобен въпрос за противоконституционен. Аргументите бяха, че въпросът за валутата нарушава международен договор и чл. 5, ал. 4 от Конституцията.

Анализ на предложението на президента

Въпреки преформулировката, въпросът остава юридически невалиден. Той отново цели заобикаляне на международноправно задължение чрез национален референдум. Народното събрание вече го отхвърли, а юристи заявиха, че подобно предложение нарушава конституционния ред.

Позиция: Против провеждането на референдум за еврото

Правни аргументи

• Конституционният съд вече се е произнесъл по сходен казус.
• Референдум не може да отмени международноправен ангажимент.

Обществени и политически аргументи

• Подкопава се доверието в България като европейски партньор.
• Създава се обществено разделение по въпрос без реална изборност.

Заключение

Референдумите са форма на демокрация, но трябва да се провеждат в съответствие с Конституцията. В случая с еврото, ангажиментът вече е поет и е обвързващ. Вместо да спорим по въпроси с предрешен изход, по-полезно е обществото да се фокусира върху подготовката за реалното въвеждане на еврото.