Либерализацията на пазара на електроенергия в България: Между отлагане и необходимост

Българският енергиен пазар е в преход, който обаче напредва с бавни темпове, особено що се отнася до битовите потребители. След продължителни дебати, днес, 7 май 2025 г., парламентът взе поредно решение по един от най-дискутираните въпроси в сектора – либерализацията на електроенергийния пазар за домакинствата. Нека разгледаме последните развития и какво да очакваме в бъдеще.

Най-новото развитие: Поредно отлагане на либерализацията

Днес народните представители в българския парламент гласуваха на първо четене отлагане на либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. Приети бяха два законопроекта – този на БСП, предвиждащ двугодишно отлагане, и този на "Има такъв народ", предлагащ отлагане с пет години. Законопроектът на "Възраждане", който предвиждаше цели 10 години отлагане, беше отхвърлен.

Битовите абонати няма да излизат на свободния пазар на ток от 1 юли тази година, както първоначално се планираше. Окончателният срок предстои да бъде определен от работна група, като вече се обсъждат периоди от 4 или 8 години, които съвпадат с мандатността на едно управление.

Какво представлява либерализираният пазар на електроенергия?

Либерализираният пазар на електроенергия е този, на който участниците имат възможност свободно да договарят цената и условията на доставка, като избират сами своя контрагент. За разлика от регулирания пазар, където цената се определя от КЕВР, либерализираният пазар предполага конкуренция и по-добри условия за потребителите.

Предистория: Серия от отлагания

Процесът на либерализация у нас се отлага многократно. През септември 2023 г. беше предвиден старт на 1 юли 2024 г. През пролетта на 2024 г., малко преди изборите, стартът бе отложен с още една година. Сега, точно година по-късно, наблюдаваме ново отлагане.

Защо се отлага либерализацията?

Основните аргументи са социални – липса на преходен механизъм, риск от непосилни цени. БСП подчерта, че промените целят защита на домакинствата. Подобни позиции изразиха и от "Възраждане", "Величие" и МЕЧ.

Социалното измерение: Енергийната бедност

Според КНСБ 35% от българите са енергийно бедни. Над 92% от сградите в страната са с лоша енергийна ефективност. Това води до по-високи разходи за енергия и затруднения за уязвимите домакинства.

Експертни мнения: Цените след либерализацията

Експерти като Цветомир Николов и Явор Куюмджиев са на мнение, че няма да има рязък скок в цените, особено ако се въведат социални тарифи или целенасочена помощ.

Компенсаторен механизъм

АОБР предлага два механизма – за небитови потребители и за енергоинтензивни предприятия. Министерството на енергетиката вече работи по тези инструменти с цел стабилност и инвестиционна предвидимост.

Перспективи и заключения

• Политическа чувствителност: Темата остава в центъра на дебатите.
• Гъвкавост: България няма краен срок от ЕС, което позволява отлагане.
• Необходимост от съпътстващи мерки: Енергийна ефективност и социална защита са ключови.

Важно е да се работи паралелно по защита на уязвимите потребители и подготовка на пазара за бъдещ преход. Балансът между пазарни принципи и социална подкрепа ще определи успеха на реформата.

Какво можем да очакваме в бъдеще?

Очаква се срокът за отлагане да бъде между 4 и 8 години. През това време секторът трябва да се подготви за либерализация. Ще има ли реална реформа или само ново отлагане – предстои да видим.