Приемането на еврото в новите членки: Уроци за инфлацията и икономическото развитие

Преходът към еврото в последните две десетилетия предоставя ценни уроци за европейските държави, които все още обмислят присъединяването си към еврозоната. След като седем държави от Централна и Източна Европа приеха единната валута между 2007 и 2023 година, натрупаният опит показва, че въпреки първоначалните опасения относно инфлацията, реалните ефекти върху потребителските цени са били скромни и краткосрочни. В същото време, икономическите ползи от по-ниските лихвени проценти, повишената доверие на инвеститорите и подобрената финансова интеграция са се оказали значителни и дългосрочни.

Инфлационните ефекти: Между възприятието и реалността

Естония: Пионерът от Балтийските държави

Естония стана първата от новите членки на ЕС, която прие еврото през януари 2011 година. Проучванията на Европейската централна банка показват, че общият ефект от смяната на валутата върху инфлацията е бил скромен. Най-силните инфлационни ефекти са наблюдавани при хранителните продукти половин година преди смяната на валутата, което вероятно е свързано с разходите за меню и политиките, прилагани за осигуряване на ценова прозрачност по време на преминаването.

Разликата между възприемането и реалността се илюстрира от факта, че няма забележима промяна в естонската агрегирана инфлационна динамика около времето на приемането на еврото през януари 2011 година, тъй като цените вече започнаха да се увеличават през втората половина на 2010 година. Решението на ECOFIN за приемането на еврото през 2011 година е обявено на 13 юли 2010 година, което означава, че фирмите вероятно вече започнаха да адаптират цените си въз основа на очакванията.

Латвия: Положителни изненади

Латвийският опит от януари 2014 година се оказа особено поучителен. Въпреки опасенията, че търговците могат да се възползват от въвеждането на новата валута за повишаване на цените, инфлацията на потребителските цени се оказа по-ниска от очакваната. Еуростат оценява вероятното еднократно въздействие върху латвийския HICP в диапазона от 0,12 до 0,21 процентни пункта през януари 2014 година.

Латвийският случай демонстрира как ефективните мерки за ценова прозрачност и надзор на пазара могат да минимизират инфлационните ефекти. Данните показват, че всички ефекти от закръгляване и административни разходи са настъпили през януари, а цените останаха непроменени на месечна база през февруари. Това потвърждава, че въздействието е било наистина еднократно и краткосрочно.

Литва: Десетилетие с еврото

Литва прие еврото на 1 януари 2015 година, и десетгодишният й опит предоставя ценна перспектива за дългосрочните ефекти. Витас Василяускас, който ръководеше централната банка на Литва по време на въвеждането на еврото, отбеляза, че "направихме анализ на разходите и ползите преди въвеждането на еврото и всичко се разви според прогнозите".

Интересно е, че двамата експерти не са съгласни, че въвеждането на еврото през 2015 година е довело до значително увеличение на цените. Според икономиста Алгирдас Барткус, участието на страната в общата монетарна политика на еврозоната й е позволило да избегне дори по-висока инфлация и по-тежките последствия от енергийната криза от 2022-2023 година.

Хърватия: Най-новият член

Хърватия се присъедини към еврозоната на 1 януари 2023 година, като стана 20-ата държава членка. Предварителните доказателства показват, че прехода от куна към евро досега е имал относително малко въздействие върху хърватските потребителски цени. Месечната инфлация е била 0,3% през януари 2023 година, което е по-малко от някои други държави от еврозоната.

Независимо от това, проучвания показват по-значителни ефекти. Сравнителният анализ установява, че инфлационната тежест от еврото в Хърватия е достигнала 2,63 процентни пункта в общия индекс, 3,52 процентни пункта в основната инфлация и 9,03 процентни пункта в сектора на услугите. Тези данни предполагат, че въздействието може да варира значително в различните сектори на икономиката.

Икономическите ползи отвъд инфлацията

Намаляване на разходите за заемане

Един от най-значимите ползи от приемането на еврото е драматичното намаляване на разходите за заемане. В случая на Литва, разходите за заемане са паднали, тъй като валутният риск е изчезнал. "От момента, в който се присъединихме към еврозоната, заемането стана по-евтино за държавата, бизнеса и частните лица. Това, разбира се, е дало на държавата доверие", отбеляза Василяускас.

Психологическият ефект върху инвеститорите също е значителен. Според икономиста Барткус, "много хора започват да ни виждат като по-надежна страна и са по-склонни да отпускат повече и по-евтино заеми, което се превръща в по-ниски лихвени проценти".

Финансова интеграция и конкуренция

Латвийският опит показва как еврото може да доведе до подобрена конкуренция, банково посредничество и среда с ниски лихвени проценти, които носят незабавни и дългосрочни ползи за икономиката. Успешният преход към еврото не трябва да води до самодоволство, тъй като политическите лидери все още се сблъскват с предизвикателства, като например как да се справят с ускореният растеж на разходите за труд в момент, когато външната среда се влошава.

Структурни реформи и конкурентоспособност

За да се осигури конкурентоспособността в еврозоната, държавите трябва да потвърдят ангажимента си към прилагането на структурни реформи. Латвийският случай показва, че въпреки че опитът с приемането на еврото е в голяма степен положителен, напредъкът със структурните реформи остава повод за загриженост.

Сравнителен анализ на различните подходи

Словакия: Уроци от по-ранното приемане

Словакия прие еврото през януари 2009 година, ставайки 16-ата държава членка на еврозоната. Емпиричният анализ, който използва опита на първата вълна държави от еврозоната, предполага, че смяната на парите най-вероятно ще бъде свързана с умерено увеличение на потребителските цени, оценено на около 0,3%.

Политическите мерки за намаляване на този ефект включват кампании за обществена информация, конвертирането на публично администрираните цени с точния курс на конвертиране и намаляването на административните пречки за увеличаване на предлагането. Незначителните загуби на покупателна способност, свързани с това увеличение на цените, няма да бъдат равномерно разпределени сред населението, като домакинствата с по-високи доходи и семействата с деца се очаква да бъдат по-засегнати от другите.

Кипър: Специфични предизвикателства

Кипърският случай показва как специфичните икономически условия могат да повлияят на инфлационните ефекти. Инфлацията в Кипър се повиши рязко, първоначално движена от вносните цени, но все повече се разшири до вътрешните цени. Исторически високото прехвърляне на инфлационните шокове към заплатите - усилено от стегнатия пазар на труда - може да направи инфлацията устойчива.

Заключение

Опитът на новите членки на еврозоната демонстрира, че страховете от значителна инфлация, свързана с приемането на еврото, са в голяма степен неоснователни. Реалните ефекти върху потребителските цени са били скромни, краткосрочни и добре в рамките на очакваните параметри. В същото време, икономическите ползи от намалените разходи за заемане, повишеното доверие на инвеститорите, подобрената финансова интеграция и по-голямата ценова прозрачност са се оказали значителни и дългосрочни.

Ключът към успешното приемане на еврото лежи в адекватната подготовка, ефективните мерки за ценова прозрачност и продължаващите структурни реформи за поддържане на конкурентоспособността. Страните, които обмислят присъединяването към еврозоната, могат да извлекат ценни уроци от опита на своите предшественици, особено важността на ясната комуникация с обществеността и ефективния надзор на пазара по време на преходния период.